Пощенска картичка от Теплиц-Шьонал, XIX век Началните стъпки в изграждането на теорията за туризма не са еднозначни и се тълкуват по различен начин. Според някои автори първите научни знания за туризма са от началото на 19 век – 1807 г. Декрет на дворцовата канцелария на Австрия за устройството на балнеолечебния курорт Теплиц-Шьонал. В други публикации в началото на теорията за туризма е през 80-те години на 19 век. Тогава излизат доклади на специалисти от немско-говорещи страни – Доклад на Йохан Ангерер, доклад на швейцареца Гуер-Фрьолер и др.

Снимка на университета в Граз през XIX век. Безспорна истина е, че през 19 век в Швейцария, Австрия и други европейски страни са налице отделни опити за систематизиране на знанията в тази област. Сериозен опит за определяне на началото в развитието на съвременната теория за туризма е направен на един конгрес в Грац по повод юбилейното честване на Института по туризъм към Стопанския университет във Виена през 1884 г. Протоколът от заседанията на конгреса е основополагащ документ за изграждането на съвременните научни знания за туризма.

Основни етапи и тенденции в развитието на теорията за туризма

Началото на съвременната теория за туризма се свързва с появата и развитието на нейните създатели и институционални носители. Това са висшите училища или различните специализирани учебни и изследователски звена. Те развиват и утвърждават знанието в областта на туризма. Институциите, определени като първоначални създатели и носители на теорията за туризма са: - През 1919 г. - Висшето училище по хотелиерство и транспорт в Дюселдорф. - През 1929 г. е основан Изследователският институт по туризъм към Висшето търговско училище в Берлин. В него работи Робърт Глюксман – учен, издател на едно от първите авторитетни специализирни списания по туризъм. - През 1934 г. Франц Дьорфел създава Изследователски институт по туризъм към Висшето училище по световна търговия във Виена. - През 1941 г. в Швейцария е основан Институт за изследвания по туризъм към университета в Берн и Семинар по туризъм към университета в Берн. Именно тук са създадени първите фундаментални научни трудове в областта на микроикономиката на туризма. - През 1949 г. в Берн (Швейцария) е учредена Международна асоциация на научните експерти по туризъм (AIEST), която издава списанието “Revue de tourisme - През 1951 г. в Монте Карло е създадена Международна академия по туризъм (AIT), която издава „Revue de AIT” - През 1951 г. в Германия е основан Немският стопански институт по туризъм към Университета в Мюнхен - През 1952 г. е създаден Институтът по туризъм към Университета „Й.В.Гьоте” във Франкфурт. През 30-те години в САЩ започва обучение на първите висши кадри в областта на хотелиерската администрация. Водеща е ролята на Вашингтонския държавен университет. Макар и по-късно, теорията за туризма започва да се развива и в Източноевропейските страни Изграждането и утвърждаването на теорията за туризма е резултат най-вече от дейността на учените. Представители на шевйцарската школа са: Професорите от Швейцария Курт Крапф и Велтер Хунциклер, Паул Риш и Йост Крипендорф, Клод Каспар Представители на австрийската научна школа са: Йозеф Щраднер, Паул Бернекер, Ерих Гебет, Ернст Шпат. Представители на немската школа са: Георг Валтершпийл, Вилхелм Моргенрот, Вернер Зомбарт, Роберт Глюксман и Артур Борман. Особено ускорено се развива науката за туризма след втората половина на 60-те и началото на 70-те на 20 век. През този период се утвърждават редица водещи звена в Италия, Франция, Швеция, Германия, Чехия, Словакия, България и др. Съвременният период от развитието на науката за туризма (след 1975 г.) се отличава с териториална експанзия и съществени количествени, структурни и качествени изменения в нея. Горепосочените примери показват водещата роля на Европа като люлка на туризма и науката за това явление. Основните количествени тенденции могат да се определят като: - Увеличаване броя на институциите, създатели и носители на теорията за туризма – през втората половина на 20 век се откриват стотици висши училища, научни институти и специализирани звена по туризъм - Нарастване броя на научните работници, преподаватели и специалисти с висша квалификация и специализация по туризъм – основна причина за проявление на тази тенденция е лавинообразното нарастване на потребностите от специално подготвени и висококвалифицирани кадри за управлението на туризма. - Увеличаване броя на периодичните издания и томове специализирана учебна и научна литература по туризъм. Като най-престижни се утвърждават англоезичните международни издания. Същевременно се наблюдава ограничаване популярността на традиционните немско- и френскоезични издания. - Нарастване обема на инвестираните финансови средства за развитие на туристическата наука и образованието по туризъм. От началото на 90-те само в Източна Европа са финансирани редица дългосрочни програми за развитие на специализираното обучение и наука по туризъм – Tempus, Socrates, Leonardo и др. Основните структурни тенденции в развитието на съвременната наука за туризма се отнасят предимно до: - Измененията в “географията на науката за туризма”, в нейната териториална структура. Наблюдава се експанзия на научни и изследователски институции в нетрадиционни региони и страни, за които туризмът се превръща във водеща индустрия. - Промени в съдържателната структура. В началния етап на развитието си туризмът и знанието за него е профилирано предимно в неговите икономически аспекти. По-късно в индустриално развитите страни все повече място намират социалните, културните, психологическите и други направления на научните изследвания в областта на туризма. - Задълбочаване интегралния характер на теорията за туризма – характерни са структурни изменения в съдържанието на теорията за туризма, свързани с навлизането в нея на множество функционални научни направления като: маркетинг, планиране, финансиране, управленеи на човешките ресурси и др. - Интернационализиране и трансфер на Know How при обучние на висши кадри за туризма, чрез международни програми. - Разширяване на съдържателния обхват при същевременно специализиране на теорията за туризма – през последните години се утзърждават две основни направления. Първото акцентира върху вътрешната стуктура на явлението и неговите основни дейности – ресторантьорство, туроператорска дейност идр. Второто отразява предимно външните връзки на туризма с останалите дейности в рамнките на свободното време. Основните качествени тенденции през последните години са: - задълбочаване на научния характер на знанията по туризъм, - усъвършенстване на методологическите основи, - прилагане на нов инструментариум, - използване на постиженията на научно-техническия прогрес и натрупване на нови знания за туризма.

.