
Пощенска картичка от Теплиц-Шьонал, XIX век
Началните стъпки в изграждането на теорията за туризма не са еднозначни и се тълкуват по различен начин. Според някои автори първите научни знания за туризма са от началото на 19 век – 1807 г. Декрет на дворцовата канцелария на Австрия за устройството на балнеолечебния курорт Теплиц-Шьонал. В други публикации в началото на теорията за туризма е през 80-те години на 19 век. Тогава излизат доклади на специалисти от немско-говорещи страни – Доклад на Йохан Ангерер, доклад на швейцареца Гуер-Фрьолер и др.

Снимка на университета в Граз през XIX век.
Безспорна истина е, че през 19 век в Швейцария, Австрия и други европейски страни са налице отделни опити за систематизиране на знанията в тази област.
Сериозен опит за определяне на началото в развитието на съвременната теория за туризма е направен на един конгрес в Грац по повод юбилейното честване на Института по туризъм към Стопанския университет във Виена през 1884 г. Протоколът от заседанията на конгреса е основополагащ документ за изграждането на съвременните научни знания за туризма. |
Основни етапи и тенденции в развитието на теорията за туризма |
Началото на съвременната теория за туризма се свързва с появата и развитието на нейните създатели и институционални носители. Това са висшите училища или различните специализирани учебни и изследователски звена. Те развиват и утвърждават знанието в областта на туризма.
Институциите, определени като първоначални създатели и носители на теорията за туризма са:
- През 1919 г. - Висшето училище по хотелиерство и транспорт в Дюселдорф.
- През 1929 г. е основан Изследователският институт по туризъм към Висшето търговско училище в Берлин. В него работи Робърт Глюксман – учен, издател на едно от първите авторитетни специализирни списания по туризъм.
- През 1934 г. Франц Дьорфел създава Изследователски институт по туризъм към Висшето училище по световна търговия във Виена.
- През 1941 г. в Швейцария е основан Институт за изследвания по туризъм към университета в Берн и Семинар по туризъм към университета в Берн. Именно тук са създадени първите фундаментални научни трудове в областта на микроикономиката на туризма.
- През 1949 г. в Берн (Швейцария) е учредена Международна асоциация на научните експерти по туризъм (AIEST), която издава списанието “Revue de tourisme
- През 1951 г. в Монте Карло е създадена Международна академия по туризъм (AIT), която издава „Revue de AIT”
- През 1951 г. в Германия е основан Немският стопански институт по туризъм към Университета в Мюнхен
- През 1952 г. е създаден Институтът по туризъм към Университета „Й.В.Гьоте” във Франкфурт.
През 30-те години в САЩ започва обучение на първите висши кадри в областта на хотелиерската администрация. Водеща е ролята на Вашингтонския държавен университет.
Макар и по-късно, теорията за туризма започва да се развива и в Източноевропейските страни
Изграждането и утвърждаването на теорията за туризма е резултат най-вече от дейността на учените. Представители на шевйцарската школа са:
Професорите от Швейцария Курт Крапф и Велтер Хунциклер, Паул Риш и Йост Крипендорф, Клод Каспар
Представители на австрийската научна школа са: Йозеф Щраднер, Паул Бернекер, Ерих Гебет, Ернст Шпат.
Представители на немската школа са: Георг Валтершпийл, Вилхелм Моргенрот, Вернер Зомбарт, Роберт Глюксман и Артур Борман.
Особено ускорено се развива науката за туризма след втората половина на 60-те и началото на 70-те на 20 век. През този период се утвърждават редица водещи звена в Италия, Франция, Швеция, Германия, Чехия, Словакия, България и др.
Съвременният период от развитието на науката за туризма (след 1975 г.) се отличава с териториална експанзия и съществени количествени, структурни и качествени изменения в нея.
Горепосочените примери показват водещата роля на Европа като люлка на туризма и науката за това явление.
Основните количествени тенденции могат да се определят като:
- Увеличаване броя на институциите, създатели и носители на теорията за туризма – през втората половина на 20 век се откриват стотици висши училища, научни институти и специализирани звена по туризъм
- Нарастване броя на научните работници, преподаватели и специалисти с висша квалификация и специализация по туризъм – основна причина за проявление на тази тенденция е лавинообразното нарастване на потребностите от специално подготвени и висококвалифицирани кадри за управлението на туризма.
- Увеличаване броя на периодичните издания и томове специализирана учебна и научна литература по туризъм. Като най-престижни се утвърждават англоезичните международни издания. Същевременно се наблюдава ограничаване популярността на традиционните немско- и френскоезични издания.
- Нарастване обема на инвестираните финансови средства за развитие на туристическата наука и образованието по туризъм. От началото на 90-те само в Източна Европа са финансирани редица дългосрочни програми за развитие на специализираното обучение и наука по туризъм – Tempus, Socrates, Leonardo и др.
Основните структурни тенденции в развитието на съвременната наука за туризма се отнасят предимно до:
- Измененията в “географията на науката за туризма”, в нейната териториална структура. Наблюдава се експанзия на научни и изследователски институции в нетрадиционни региони и страни, за които туризмът се превръща във водеща индустрия.
- Промени в съдържателната структура.
В началния етап на развитието си туризмът и знанието за него е профилирано предимно в неговите икономически аспекти. По-късно в индустриално развитите страни все повече място намират социалните, културните, психологическите и други направления на научните изследвания в областта на туризма.
- Задълбочаване интегралния характер на теорията за туризма – характерни са структурни изменения в съдържанието на теорията за туризма, свързани с навлизането в нея на множество функционални научни направления като: маркетинг, планиране, финансиране, управленеи на човешките ресурси и др.
- Интернационализиране и трансфер на Know How при обучние на висши кадри за туризма, чрез международни програми.
- Разширяване на съдържателния обхват при същевременно специализиране на теорията за туризма – през последните години се утзърждават две основни направления. Първото акцентира върху вътрешната стуктура на явлението и неговите основни дейности – ресторантьорство, туроператорска дейност идр. Второто отразява предимно външните връзки на туризма с останалите дейности в рамнките на свободното време.
Основните качествени тенденции през последните години са:
- задълбочаване на научния характер на знанията по туризъм,
- усъвършенстване на методологическите основи,
- прилагане на нов инструментариум,
- използване на постиженията на научно-техническия прогрес и натрупване на нови знания за туризма. |
|
|
|
.
Мястото на туризма в другите науки и теории |
Науката за туризма се развива много по-късно в сравнение с другите основни науки. Поради това тя по-лесно се надгражда и интегрира като наука и съчетава в себе си елементи от икономическите и социологическите науки.
Туризмът се утвърждава като динамично, комплексно, многостранно и интегрално явление и това налага интердисциплинарния подход при неговото изучаване. Той се обуславя от факта, че туризмът влиза в тясна връзка с други науки. Туризмът в същото време се развива и като самостоятелна наука. Много автори разглеждат туризма като универсална наука, която се обслужва от много спомагателни науки.
В някои публикации интердисциплинарният подход се конкретизира в използването на методи от инструментариума на развитите вече научни направления. Все по-широко се прилагат постиженията на междинни научни области. Пример за това е медицината (здравеопазването) и свързаните с нея климатология, балнеология, таласотерапия и различни лечебни профилактични и възстановителни методи като основа за развитие на медицинския туризъм (здравен туризъм).
Аналогичен е примерът с теорията за турситическия транспорт, кулинарната теория, икономическата дейност и др.
В туризма все по-често се използват подходи, които са се доказали в различните универсални научни области. Пример за такъв подход е системният подход (анализ или теория). В рамките на този подход явлението се изучава като динамична съвкупност от елементи със своя специфична структура, взаимовръзки и зависимости.
Швейцарската концепция за туризма разглежда туризма в контекста на четири големи системи:
А)обществената система със своите подсистеми
Б)системата околна среда с наличните в нея ресурси
В)стопанската система (макро и микро мащаб)
Г)системата на държавното устройство и политиката
Според съвременните автори туристическата система се подразделя на 3 подсистеми:
А)турист – действащо лице в нея
Б)географски компонент – съставен от: изпращащи райони, приемащи държави (туристически дестинации) и транзитни райони
В)туристическа индустрия (рецептивен туризъм - приемащ)
Особено значение в развитието на знанията за туризма заема маркетинговата теория и използваните от нея методи за маркетингови анализи (анкети, сондажи, статистически методи и др.количествени методи) прогнози и др.
Туризмът се налага като сложно и стохастично (случайно) явление. Поради това се използват и методите на евристиката (наука за откривателството). Към нея се отнасят: портфейлния анализ, метод на алтернативните сценарии, SWOT анализ и др. Тези методи допринасят за приложение на: “мозъчна атака”, игрови ситуации и др.; анализ на вътрешна и външна среда; силни и слаби страни, шансове и рискове; управление на жизнения цикъл на туристическия продукт; пазарния дял на предприятието; съотношението цена качество.
Все по-активно се включват методи от математиката, математическата статистика и информатиката – матрични модели, корелационен, регресионен, многофакторен анализ и др.
Налага се и необходимостта от прилагане на информационни технологии, базирани на компютърната техника и комуникации, което води до по-ефективно анализиране на туристическия пазар.
- В макроикономическите проучвания се налага все по-често използването на теорията за мултипликатора, както и различни балансови методи. През последните години тази теория се свързва с метода на сателитната снимка.
Значимо място в изследването на туризма заемат методите на географската наука.
Продуктовата теория, поставя акцент върху ролята на продукта при осъществяването на цялостната туристическа дейност заема самостоятелно място.
|
|
|
|